март 23

За Хеви Метъла

Във Великият кръговрат има точно подредени множество завихряния. Върха на вълните е пладне а дъното – полунощ. Така всяко Явление има Утро и Залез. Първото нещо, което идва със зората е звук. Той е и последното нещо в момента, когато денят погасва. Заради това Музиката е съвършеното изкуство. Истинската музика извира от сърцето на музиканта, и е предназначена за другите сърца. Цялата дисхармония, на която в сбирщината викат музика достига до задника, половите органи, стомаха или дори до ума на разчлененият обект, но в никакъв случай до сърцето му. Вдъхновението е измежду нежеланите неща, поради това, че възвръща на частите изгубеният цялостен вид. Когато дойде небесният певец, гандхарва той може да е дрипав, мръсен, чорлав да се дрогира и пие като змей, но той винаги свири и пее от душа. Богат или беден, щастлив или в обляно със сълзи лице той пее и единственото от което се нуждае истински това е Музата. А тя е от женски род. Да му се не види макар. Лошото е, че в сбирщината почти не се срещат истински жени. Мъже в женски тела колкото щеш, но няма място в мъжкият свят за Майката – Родител, Пазител и Вдъхновител на Живота. До деня на Новият Свят, Новият Човек и Новата песен.

52

март 23

За анархията

Когато се появят приказки,че за тоталитарната държава са необходими условия като бързи комуникации,централизирана икономика и единовластие,трябва да се отбележи,че тези приказки са сложени в устата на някой шмекер.И трябва голяма наглост в наличност за да се твърди,че демокрацията е единствената бариера пред диктатурата.За това удобно изследванията на разните му там псевдофилософи се ограничават в рамките на приличащите си като две капки вода режими на болшевики и нацисти.Всъщност няма значение дали на власт е някой единак или отбор юнаци.Дали е монархия,република или понтифакт.Важно е държавният глава да е в услуга и точно да играе по свирката на господаря.Може да носи свободно единствено короната и скиптъра,папската мантия или да надяне окичен с финтифлюшки мундир.Може при необходимост да се издокара и като културен меценат,велик оратор а защо не и бохем.Няма лошо.Трябва да си голям глупак за да си мислиш,че е от някакво значение дали е дошъл на власт чрез „избори”,по наследство или с военен преврат.Идването задължително е с господарски параф,заминаването изключително рядко – по волята на народа.
Тоталитарните режими на държавно управление не са изнамерени от упоменатите по-горе феномени.В средните векове всички сфери на общественият живот са в ръцете на една клика.Църковните прелати държат под контрол изкуствата,образованието,медицината. Под техен диктат са законодателната,изпълнителната и съдебна власт.Няма лабаво.За това съвсем на са необходими бързи съобщения между отделните управленски звена и в хоризонтален,и във вертикален план.С канона добре е запознато и последното попче от възможно най-глухата провинция на света.И го прилага стриктно.Така е и е Европа,и в Азия,и в латинска Америка.Изключение правят ескимосите и североамериканските индианци,избити в последствие за това.
По отношение на единовластието се процедира специално.Ако всички са кротки,ако стадото блее в синхрон,църковната власт е отделена от държавната.Само да заходи брожение – кучетата настръхват и либерализма се превръща в далечен спомен.Църковният водач бива интронизиран и за държавен такъв.За удобство по някога е обратното.Прилагането на тотални репресии е лесно и съчетано с феодализъм винаги решава проблемите.
Този модел в по-нови времена е само доведен до съвършенство от епигоните на държавническата мисъл – нацисти и болшевики.За бъдещи неприятности вече се тестват психотронни оръжия.
За робът обаче практически няма особено значение кой държи сопата,която му играе по гърба.Бар кода и – хептен.Понятия като националност,раса,вероизповедание са само схоластика за управляващи дебелогъзници ,бинесмекерета и казионна псевдоинтелектуална сган.Епохата да върви на майната си.Демокрацията също.Важното е,че във всички времена,във всички възможни места ,при всички форми на управление между Небето и Земята стои един тлъст държавен плужек.Господаря има два вида инструменти : слуги и роби.Страшното идва обаче само тогава,когато плужекът се настани в човешкото сърце.
Та този тулуп,макар и слуга не от много висок ранг/колкото по-високо стои в „йерархията”стои слугата,толкова по-рядко пребивава във видимост/,в момента,в който насилието е единственото действащо правило,нещо постигнато с общи на слугинският апарат усилия тръби на ляво и на дясно,че света би потънал в хаос без него.Разбира се след внимателно отстраняване на всеки пример за обратното.Така се стига до парадокса,че когато господарският глашатай от амвона на която и да е институция,било светска,религиозна или юридическа размахва плашилото на анархията,той е прав.Ами да,във свят устроен по образеца,по който е устроен Космоса всички отвратителни черти с които идентифицира своята същност плеядата слуги и сияйният и господар няма да ги има.И тъй като не съзнават безсмъртието, основен лайтмотив на гротескната им песен е смъртта.Трагичното в техният случай обаче е това,че те много добре знаят за неизбежността на промяната.Еволюцията е неотменна.Глутницата подлежи на разформироване. Световните конвулсии от геофизичен,социален и ментален характер са треската придружаваща изцелението.

март 23

За религията

Първото нещо с което се захващат да разчленят е света. Разделят земята и небето. Със земята се занимава казионната наука, а с небето-държавната религия. По същият модел е разделен и човека – на глава и задник.С небето и главата се занимава Негово Светейшество а земята и задника са любезно предоставени на Негово Превъзходителство академика. Това,че тезите им за другата сфера от разчлененото битие се разминават съществено, е временно явление. По този начин небето е изпразнено от съдържание понятие,а земята е мъртва материя.В унищожаването на света слугите може и да постигат известен успех. Това е следствие от несъвършенства в зрението. Звездите са далече и когато настъпи нощта простият човечец лесно се поддава на лъжата, че света няма Сърце. Може утре пък Слънцето и да не изгрее отново, и мрак да покрие земята за винаги. Той не знае, че Сърцето на Света – Слънцето ще свети докато и последната прашинка не се превърне в Звезда.
На планетата обаче няма такъв глупак,който да си позволи да твърди,че и човекът няма сърце. Ето защо най-големите престъпления са извършени именно срещу него.Не случайно славянинът го нарича Средце. Средоточие. Защото то е седалището на душата. Дживатма. То е централната точка на човешкото същество. От тук започват мечтите, делата и песента. За това Поета, Артиста, Художника и особено Певеца ,наред с Лечителя, в който се превръщат по необходимост всички те са измежду най-изтребваните на този свят.
Надявайки се, че битието ще си затвори очите и ще пропусне да отбележи поредните гнусотии,господаря и неговите поклонници с лекота превръщат добрият приятел на хората – смъртта в основно плашило. Защото в същността си тя е промяна, а промените – крайно нежелателни. Практически доброто няма степени. Когато се употребяват фразите: ”по-добро”, ”най-добро” всъщност се има в предвид по-малкото зло. Така истинската промяна винаги е свързана с доброто. А то е универсално, общодостъпно и безусловно.”Щастие за всички безусловно, и нека никой да не бъде пренебрегнат.”. Ама Онези не смятат това за възможно. Толкова дълго са внушавали, че смъртта е унищожение, че чак са си и повярвали даже. Дори в някои от основните им писания са стигнали до там, да преподават, че дори промяната на грозният им свят е равносилна на неговото унищожение. Реквиема на тази отвратителна доктрина обаче се явява индийският мит за Нарада. А Нарада е този, който идва тогава, когато света е станал толкова отвратителен, че е необходимо да бъде разрушен и построен наново. За хората от старият свят Нарада е унищожител, а за тези от новият свят той е спасител. Така, че няма нищо чудно във факта, че всеки човек, който носи белезите на новият свят е подложен на преследване с всички възможни средства. Така противочовешкото формирование – държавата е и основното средство което координира, привежда в действие и слага печата на крайната оценка на всяко едно усилие на сбирщината. На малцината, които забелязват, че усилията отдавна са се изродили в тотално и всеобщо насилие дискретно се препоръчва да не го съобщават на всеуслушание. Най-добре е тези нещa въобще да не се поменават дори. Амин.

март 23

За поклонниците на смъртта

Гигантското струпване на страдание,невъзможно за компенсиране от пазителите се трансформира в кинетична енергия. Нищо не се губи и майка Земя би била разкъсана на фрагменти, като Фаетон, чиито остатъци и днес кръжат около Слънцето във вид на астероиден пояс. Последвалите ледникови периоди спасили планетата от разпад. Това, и спасяването на петата раса са мерките предприети от Лечителя.
Пред абсолютния монист не стои въпросът за това кое е първично. Той счита живота за свещен независимо от това кога,къде и в какво се проявява. Абсолютния монист познава свещенният кръговрат и размера на циклите в него. Познава и седемте стихии. И знае,че щом има кръговрат на водата значи има и такъв на онези стихии към които се числи съзнанието. Така по необходимост всяко движение започва от абсолютната отправна точка като център на равновесие и приключва пак там,в лая центъра.
В сбирщината,по волята на господаря всичко е наопаки,поради простата причина,че масата народ вече няма съзнание за цялото, а за шефа това нещо е невъзможно бъдеще. В храма и академията се шири господарската подлога,чиято единствена задачка е да възпява разделението. Единната наука е разделена на безброй сектори без никаква връзка помежду им. Синтеза на тези сектори се счита за велико престъпление. Във ”философските” факултети нагло се преподава дуализъм в безброй варианти или ограничен монизъм, което е същото. И това не е от вчера. Негово благоговейнство попа , отсреща, в черковата, джамията или будистката ступа баламосва верующите, че божественото и човека са нещо отделно, че само”… този бог е велик, който прави чудеса”и че нирвана е унищожение. За прераждане дума не може да става,освен в уродливите му варианти. Подробностите зависят от географското и етническо разположение на подработваните пасоми. Така елементариите обитаващи сбирщината било вярващи или не в безсмъртието си остават с убеждението, че живота винаги и задължително приключва в Нищото. Вярно, че може, ама само може и да има изключение от това правило, но това e запазена за неведомите пътища на господаря зона…
Така на мястото на будизма преподаван от Гаутама и Дже Дзонкапа, след насилственото отстраняване на Таши ламите, идват Джайна и Тантра със своите корифеии. Цар Ашока и Далай обаче нямат възможността да се докопат до оригиналните текстове на наследените или придобити и съхранени с неимоверни усилия трудове на оригиналното учение за единството на Вселена, Божество и Човек. Пък после тайничко се радват,че от Йешуа няма ни ред…От Заратустра, Мойсей и Мохамед са си запазили по един косъм от свещенните им бради. Адвайта Веданта и Шанкара са заменени от Бхактиведанта бук тръст.
Разни тaмплиери, розенкройцери, както и ръкомахащите срещу светилото издънки на Бейнса Дуно без капчица свян се кичат с тленните останки на изтребените от предшествениците им общиари, наречени от народа богомили. Както и да е. Господаря и слугите му превземат само името. Същността остава за този, комуто е жизнено потребна.
А за нещастниците в сбирщината Унищожението във вид на Смърт е единственото възможно бъдеще.

март 23

За историята

Истинската История е история на битката с деструктивните сили. Няма да говорим за времената, когато вследствие от тази битка се раждат нови светове, а за другата, която не би трябвало да се състои, тази за хуманизъм. Руският мъдрец, махатма Толстой говори за хипнотичният импулс на който е подложено населението на Земята. Говори за нещастията стоварили се върху хората вследствие от това. Махатма обаче не казва защо се е стигнало до там. Не споменава и факта, че стремежът за равновесие регистриран от Нютон в класическата физика е валиден навсякъде, включително и в областта на масовата психология. По тази причина на този хипнотичен импулс има обратен и пропорционален по сила противоудар. Хипнотичният импулс е неестествено т.е. неприродосъобразно продължение на стремежа за към оживотворяване и на най-мрачните ъгълчета на света. Изразява се в непрекъснато увеличаващ се егоцентризъм,продължаващ няколко десетки милиона години. В детските години на човечеството довежда до излишни кръстоски с животинският свят, вследствие на което без време са доведени за живот същества, чиито наследници са днешните „низши”маймуни. Това хората са сторили несъзнателно и отговорността им е минимална. Не така стои въпросът с човекоподобните. Те са резултат от умишлени и престъпни по отношение на Природата селекции за добиване на неразумни и лишени от естествени мисловни импулси, способни само на най-елементарни комуникации бачкатори с които да бъдат напълнени фабриките, плантациите и казармите по времето на „разцвета”на Атлантида. Ама доброволно никой дълго не може да бъде държан в робство. Животните също изискват човешко отношение. Непрекъснатото нарушаване на естественият ред от тези с погасващите искри довежда до изгубване на моралният облик присъщ на живите същества. Технически това се изразява в непрекъснато изтъняване на нишката между разума, който Разбира и ума, който Знае. Тази нишка на изток я наричат Антахкарана. Когато тя залинее и повехне, лишеният от свeтлината на душата провеждана от нея ум вече не страда от никакви скрупули по отношение на своя манталитет. Той е велик. Той е господар. Той е уникален. Тази болест по-късно придобива всички характерни за една пандемия черти. За да се предотврати тоталното израждане пламъците идват отново при всички. Приемането обаче е доброволно. Робите, осъзнали своята самостойност провеждат редица бунтове, подкрепени от онези, които са съхранили способността за съпричастие. Тогава разположеният в храма на Посейдон кристал бива употребен като оръжие.