март 23

За поклонниците на смъртта

Гигантското струпване на страдание,невъзможно за компенсиране от пазителите се трансформира в кинетична енергия. Нищо не се губи и майка Земя би била разкъсана на фрагменти, като Фаетон, чиито остатъци и днес кръжат около Слънцето във вид на астероиден пояс. Последвалите ледникови периоди спасили планетата от разпад. Това, и спасяването на петата раса са мерките предприети от Лечителя.
Пред абсолютния монист не стои въпросът за това кое е първично. Той счита живота за свещен независимо от това кога,къде и в какво се проявява. Абсолютния монист познава свещенният кръговрат и размера на циклите в него. Познава и седемте стихии. И знае,че щом има кръговрат на водата значи има и такъв на онези стихии към които се числи съзнанието. Така по необходимост всяко движение започва от абсолютната отправна точка като център на равновесие и приключва пак там,в лая центъра.
В сбирщината,по волята на господаря всичко е наопаки,поради простата причина,че масата народ вече няма съзнание за цялото, а за шефа това нещо е невъзможно бъдеще. В храма и академията се шири господарската подлога,чиято единствена задачка е да възпява разделението. Единната наука е разделена на безброй сектори без никаква връзка помежду им. Синтеза на тези сектори се счита за велико престъпление. Във ”философските” факултети нагло се преподава дуализъм в безброй варианти или ограничен монизъм, което е същото. И това не е от вчера. Негово благоговейнство попа , отсреща, в черковата, джамията или будистката ступа баламосва верующите, че божественото и човека са нещо отделно, че само”… този бог е велик, който прави чудеса”и че нирвана е унищожение. За прераждане дума не може да става,освен в уродливите му варианти. Подробностите зависят от географското и етническо разположение на подработваните пасоми. Така елементариите обитаващи сбирщината било вярващи или не в безсмъртието си остават с убеждението, че живота винаги и задължително приключва в Нищото. Вярно, че може, ама само може и да има изключение от това правило, но това e запазена за неведомите пътища на господаря зона…
Така на мястото на будизма преподаван от Гаутама и Дже Дзонкапа, след насилственото отстраняване на Таши ламите, идват Джайна и Тантра със своите корифеии. Цар Ашока и Далай обаче нямат възможността да се докопат до оригиналните текстове на наследените или придобити и съхранени с неимоверни усилия трудове на оригиналното учение за единството на Вселена, Божество и Човек. Пък после тайничко се радват,че от Йешуа няма ни ред…От Заратустра, Мойсей и Мохамед са си запазили по един косъм от свещенните им бради. Адвайта Веданта и Шанкара са заменени от Бхактиведанта бук тръст.
Разни тaмплиери, розенкройцери, както и ръкомахащите срещу светилото издънки на Бейнса Дуно без капчица свян се кичат с тленните останки на изтребените от предшествениците им общиари, наречени от народа богомили. Както и да е. Господаря и слугите му превземат само името. Същността остава за този, комуто е жизнено потребна.
А за нещастниците в сбирщината Унищожението във вид на Смърт е единственото възможно бъдеще.

март 23

За историята

Истинската История е история на битката с деструктивните сили. Няма да говорим за времената, когато вследствие от тази битка се раждат нови светове, а за другата, която не би трябвало да се състои, тази за хуманизъм. Руският мъдрец, махатма Толстой говори за хипнотичният импулс на който е подложено населението на Земята. Говори за нещастията стоварили се върху хората вследствие от това. Махатма обаче не казва защо се е стигнало до там. Не споменава и факта, че стремежът за равновесие регистриран от Нютон в класическата физика е валиден навсякъде, включително и в областта на масовата психология. По тази причина на този хипнотичен импулс има обратен и пропорционален по сила противоудар. Хипнотичният импулс е неестествено т.е. неприродосъобразно продължение на стремежа за към оживотворяване и на най-мрачните ъгълчета на света. Изразява се в непрекъснато увеличаващ се егоцентризъм,продължаващ няколко десетки милиона години. В детските години на човечеството довежда до излишни кръстоски с животинският свят, вследствие на което без време са доведени за живот същества, чиито наследници са днешните „низши”маймуни. Това хората са сторили несъзнателно и отговорността им е минимална. Не така стои въпросът с човекоподобните. Те са резултат от умишлени и престъпни по отношение на Природата селекции за добиване на неразумни и лишени от естествени мисловни импулси, способни само на най-елементарни комуникации бачкатори с които да бъдат напълнени фабриките, плантациите и казармите по времето на „разцвета”на Атлантида. Ама доброволно никой дълго не може да бъде държан в робство. Животните също изискват човешко отношение. Непрекъснатото нарушаване на естественият ред от тези с погасващите искри довежда до изгубване на моралният облик присъщ на живите същества. Технически това се изразява в непрекъснато изтъняване на нишката между разума, който Разбира и ума, който Знае. Тази нишка на изток я наричат Антахкарана. Когато тя залинее и повехне, лишеният от свeтлината на душата провеждана от нея ум вече не страда от никакви скрупули по отношение на своя манталитет. Той е велик. Той е господар. Той е уникален. Тази болест по-късно придобива всички характерни за една пандемия черти. За да се предотврати тоталното израждане пламъците идват отново при всички. Приемането обаче е доброволно. Робите, осъзнали своята самостойност провеждат редица бунтове, подкрепени от онези, които са съхранили способността за съпричастие. Тогава разположеният в храма на Посейдон кристал бива употребен като оръжие.

март 22

За тактиката

Стратегията изисква желязна дисциплина. ”Не питай какво може Господаря да ти даде,питай какво можеш ти да дадеш на Господаря. ”Пък най-добре е само да се взема от негово име. Така си взеха Гаутама, взеха си Иисус, взеха и Боян Мага. Взимат когото си поискат. Взимат обаче само името, същността, понеже е истинска бива унищожавана. Тъпанари! Как става това? Много просто. Носителят постоянно бива изгарян на клада, посичан и продаван в робство. Думите му са внимателно филтрирани, преиначени и зададени с безлимитен лиценз в устата на оторизираният господарски глашатай. Било той Негово Светейшество, Другарят или Независимата Медия. При това положение всяка съпротива е излишна, ако въобще ти дойде на ума подобно нещо.На превърнатото в стадо население се преподава преклонение към Авторитета. Няма значение дали това би било Бога, Царя или Отечеството, важното е да си по-нисък и от тревата и да не говориш, когато не те питат. Въпреки, че секретните институти работят с пълна пара в „училищата” продължава да се наливат в главите на изтормозените дечица фалшиви Биология, История и Физика. Нещастници! В Индия ги наричат Адживика – бездушевниците. В своята велика дивотия си мислят, че като убият Носителя, погаврят се със Словото и заличат делото му, Господарят ще пребъде, а те вечно ще се въргалят до дясната му нога.
Така Атлантида е „легенда” а извършените в последните и дни идиотщини – мит. Историята, изпразнена от съдържание неотменно е превърната в летопис на царуванията на Негово Величество и хронология на водените по волята му войни. Тълкувайки престъпно заключенията на Ембриологията твърдят, че човекът произхожда от маймуната, или според нагласата на субекта на индоктриниране – От Бога, базирайки се на превърнатите в догма измишльотини на Евангелистите на безкрайното число вероизповедания. За да не им се налага да говорят за единната и абсолютна отправна точка – Душата на Света, във физическите факултети се обяснява стриктно и научно аргументирано с математически формули, че няма такава. Ако някой отворко се реши да свърже Физика и Психология и докаже някак си обратното, се намесва Дядо Поп с неизменната си препратка към добрият старец на небето. Ако глупакът продължава да упорства, наистина се озовава там.

март 22

За Господаря

Първото нещо, което сме длъжни да упоменем е това, че ние не считаме злото и страданието, което неизменно го придружава за задължителни. Истината е абсолютна защото винаги е Била. Тя никога не възниквала и поради тази причина никога няма да изчезне. Нея я Има перманентно. За това в Индия казват, че Парабрахмана е вечно Нов или Нова. Ниргуна. Всъщност се употребява среден род. То. В традицията на недуалната Веданта за главен движещ фактор на битието се счита борбата с невежеството. И си е така. Не може да разполагаш с божествената искра на Разбирането, да имаш за сътрудник мисловен орган, и дори да не правиш и най-леките усилия тази искра да се превърне в мълния. На познанието. За Цялото. За Истината. Идеалът. Притегателната им сила се счита за естествено присъща. Във всеки аспект на вече проявеният космос и с това в повиканите за битие същества са в наличност трите качества на коренната Материя. И само там, където преобладава качеството Инертност има намален стремеж към познание . Намален, но не за винаги. По-скоро колебаещ се и с това указващ своята неабсолютност. Песента за борбата с невежеството е вдъхновенна и много рядко, извънредно рядко е придружена с кръв, пот и сълзи.
Ама не и в нашият свят.
Сега е моментът да бъдат опровергани отново двете смехотворни твърдения, а именно:

  • човекът произхожда от маймуната.
  • човекът произхожда от бога.

Тинтири – минтири. Човешката душа е съизмерима с Вселената. За това славянина казва Чело зад което стои Вечността. Человек. Душата е космическа, Тя няма раса, пол, вероизповедание и още по-малко – националност. Няма и произход защото никога не е възниквала, нещо повече: нея винаги я е Имало. Така човекът е безсмъртен по право, а не по волята на Нечий престъпен каприз. Атрибутите и във вид на разум, ум и емоции са били на лице, но латентни в процеса на инволюция. Цялата езотерична доктрина за човека се намира синтезирана в приказката за „Неродена мома”. Именно атрибутите подлежат на еволюция. Обаче не съществува самозапалване. Така, когато по-младите елементи на човешките същества били достатъчно развити на хората бил предаден пламъкът на разбирането. Историята на този велик процес може да бъде прочетена в легендите на народите. И както обикновено Огненосецът е колективен. Има разлика между Единство и Единственост. Трудно е да са разбере само,че единството не изключва единствеността. Аз и Ние.
Огънят на разбирането е донесен от различни по могъщество същества. Пък и хората, както и сега били различно готови. Едни станали Пламъци, други – Искри, трети погасвали. Последните в процеса на оскотяване на първо време извикали за живот маймуните а в последните дни на Атлантида – боговете. Където има огън има дим. За съжаление има и пепел. И сгур. В сърцата на хората на огъня има пламъци. Сърцата на тези от сгурта са празни. Така днес има много безсърдечни,но надарени с велик интелект двуноги. Те за няколко хиляди години превръщат множеството богове в Единствения, Демиурга, Промислителя, Твореца на всичко живо и неживо. Бога. Днес някои му се кланят в християнски, други в мюслюмански, трети – в будистки храмове. Някои се кланят на Бога, други на Царя, трети на Президента. Някои струват поклони на банковият трезор. Кланят се на Господаря си. А Toй стои по-ниско от тях. Обаче най-важен е отговорът на въпроса: защо са всичките тези галимации. Много просто. Целта е: един Ум във всички възможни тела. Неговият Ум. Там друго няма. И така улиците са кръстосвани от рояци незнаещи защо живеят зомбита. Носителя на Огъня обаче още е Тук. Слънцето е единственият пример за божественост. Свети на всички и от никого нищо не иска.

52

март 22

За Luxferuer

В Индия, има няколко наистина красиви традиции. Една от тях е пишещият да започне текстовете си с възхвала на Учителя. Ето защо е вълнуващо да се сложи в началото песен за Войнството на Майката на Света. Онова войнство от сестри и братя, което не разполага с нападателни оръжия. В лявата си ръка воинът държи щит, а дясната е свободна за милувка. Тази милувка, която наричат благослов. Тези сестри и братя владеят до съвършенство мощта на пасивното мислене, при което в мислимото отсъства и най – беглата сянка-отпечатък от личността на мислещият. Наричат ги Съзерцател, Свидетел,но няма по – прилягащ термин за тях от Пазител, защото Майката на Света е Родител, Вдъхновител и Пазител на Живота. Това е Учителят. Добре е да познаваш лъчите на одобрение в погледа му, и мълниите на възмущение пак там. Присъствието му. Съпричастието в общото дело.
„…Такива песни ще ви пея аз, замлъкне ли прекършен моят глас – друг някой ще запее…”
Така стигаме до друга индийска традиция – тази на приемствеността. Когато настъпи срока и настане време Учителя да си отиде, той предава Учението на онзи от учениците, който стои най-близко за да продължи делото. Заедно с това ученикът приема цялата мощ, подкрепа и задължения на всички преминали през школата на Мъдростта учители. Приема и специфичният термин, служещ за обозначаване на притегателният център на общото дело, и който термин Учителя временно използва вместо име. Така, когато казваме: Шанкара, Хермес или Орфей нямаме предвид една определена персона, една временно обособена капка в океана на живота, така ние назоваваме вълната донесла през съответната епоха, произнесено с нови слова старото Учение. Вълните следват една след друга. Стават по-могъщи. Песента разбулва наново Тайната. За новите времена, на новите хора само песента е нова.
Луксферуер е пълният термин Луцифер, който термин полека-лека се превръща в име. Преминавайки през Луций, Лучио стига до простонародното Лучо. Тази картинка илюстрира всъщност „падението”. Стига Носителят на Светлината да не забравя защо, кому, къде, кога и как донася огъня и, той си остава Луксферуер. Някои капки може и да са го сторили, с което да са изгубили временно и донесеното и термина, но вълната е още на планетата и приижда с нова сила.
Това, което европейците са сторили с Луцифер, елините не са допуснали да стане с Прометей, индусите – с Нарада. Траги-комизма се състои в това, че хората трябва да спасяват Христос. От продължаващата вече две хиляди години гавра с донесеният пламък.