Category Archive:Всичко в Едно

За тактиката

Стратегията изисква желязна дисциплина. ”Не питай какво може Господаря да ти даде,питай какво можеш ти да дадеш на Господаря. ”Пък най-добре е само да се взема от негово име. Така си взеха Гаутама, взеха си Иисус, взеха и Боян Мага. Взимат когото си поискат. Взимат обаче само името, същността, понеже е истинска бива унищожавана. Тъпанари! Как става това? Много просто. Носителят постоянно бива изгарян на клада, посичан и продаван в робство. Думите му са внимателно филтрирани, преиначени и зададени с безлимитен лиценз в устата на оторизираният господарски глашатай. Било той Негово Светейшество, Другарят или Независимата Медия. При това положение всяка съпротива е излишна, ако въобще ти дойде на ума подобно нещо.На превърнатото в стадо население се преподава преклонение към Авторитета. Няма значение дали това би било Бога, Царя или Отечеството, важното е да си по-нисък и от тревата и да не говориш, когато не те питат. Въпреки, че секретните институти работят с пълна пара в „училищата” продължава да се наливат в главите на изтормозените дечица фалшиви Биология, История и Физика. Нещастници! В Индия ги наричат Адживика – бездушевниците. В своята велика дивотия си мислят, че като убият Носителя, погаврят се със Словото и заличат делото му, Господарят ще пребъде, а те вечно ще се въргалят до дясната му нога.
Така Атлантида е „легенда” а извършените в последните и дни идиотщини – мит. Историята, изпразнена от съдържание неотменно е превърната в летопис на царуванията на Негово Величество и хронология на водените по волята му войни. Тълкувайки престъпно заключенията на Ембриологията твърдят, че човекът произхожда от маймуната, или според нагласата на субекта на индоктриниране – От Бога, базирайки се на превърнатите в догма измишльотини на Евангелистите на безкрайното число вероизповедания. За да не им се налага да говорят за единната и абсолютна отправна точка – Душата на Света, във физическите факултети се обяснява стриктно и научно аргументирано с математически формули, че няма такава. Ако някой отворко се реши да свърже Физика и Психология и докаже някак си обратното, се намесва Дядо Поп с неизменната си препратка към добрият старец на небето. Ако глупакът продължава да упорства, наистина се озовава там.

За Господаря

Първото нещо, което сме длъжни да упоменем е това, че ние не считаме злото и страданието, което неизменно го придружава за задължителни. Истината е абсолютна защото винаги е Била. Тя никога не възниквала и поради тази причина никога няма да изчезне. Нея я Има перманентно. За това в Индия казват, че Парабрахмана е вечно Нов или Нова. Ниргуна. Всъщност се употребява среден род. То. В традицията на недуалната Веданта за главен движещ фактор на битието се счита борбата с невежеството. И си е така. Не може да разполагаш с божествената искра на Разбирането, да имаш за сътрудник мисловен орган, и дори да не правиш и най-леките усилия тази искра да се превърне в мълния. На познанието. За Цялото. За Истината. Идеалът. Притегателната им сила се счита за естествено присъща. Във всеки аспект на вече проявеният космос и с това в повиканите за битие същества са в наличност трите качества на коренната Материя. И само там, където преобладава качеството Инертност има намален стремеж към познание . Намален, но не за винаги. По-скоро колебаещ се и с това указващ своята неабсолютност. Песента за борбата с невежеството е вдъхновенна и много рядко, извънредно рядко е придружена с кръв, пот и сълзи.
Ама не и в нашият свят.
Сега е моментът да бъдат опровергани отново двете смехотворни твърдения, а именно:

  • човекът произхожда от маймуната.
  • човекът произхожда от бога.

Тинтири – минтири. Човешката душа е съизмерима с Вселената. За това славянина казва Чело зад което стои Вечността. Человек. Душата е космическа, Тя няма раса, пол, вероизповедание и още по-малко – националност. Няма и произход защото никога не е възниквала, нещо повече: нея винаги я е Имало. Така човекът е безсмъртен по право, а не по волята на Нечий престъпен каприз. Атрибутите и във вид на разум, ум и емоции са били на лице, но латентни в процеса на инволюция. Цялата езотерична доктрина за човека се намира синтезирана в приказката за „Неродена мома”. Именно атрибутите подлежат на еволюция. Обаче не съществува самозапалване. Така, когато по-младите елементи на човешките същества били достатъчно развити на хората бил предаден пламъкът на разбирането. Историята на този велик процес може да бъде прочетена в легендите на народите. И както обикновено Огненосецът е колективен. Има разлика между Единство и Единственост. Трудно е да са разбере само,че единството не изключва единствеността. Аз и Ние.
Огънят на разбирането е донесен от различни по могъщество същества. Пък и хората, както и сега били различно готови. Едни станали Пламъци, други – Искри, трети погасвали. Последните в процеса на оскотяване на първо време извикали за живот маймуните а в последните дни на Атлантида – боговете. Където има огън има дим. За съжаление има и пепел. И сгур. В сърцата на хората на огъня има пламъци. Сърцата на тези от сгурта са празни. Така днес има много безсърдечни,но надарени с велик интелект двуноги. Те за няколко хиляди години превръщат множеството богове в Единствения, Демиурга, Промислителя, Твореца на всичко живо и неживо. Бога. Днес някои му се кланят в християнски, други в мюслюмански, трети – в будистки храмове. Някои се кланят на Бога, други на Царя, трети на Президента. Някои струват поклони на банковият трезор. Кланят се на Господаря си. А Toй стои по-ниско от тях. Обаче най-важен е отговорът на въпроса: защо са всичките тези галимации. Много просто. Целта е: един Ум във всички възможни тела. Неговият Ум. Там друго няма. И така улиците са кръстосвани от рояци незнаещи защо живеят зомбита. Носителя на Огъня обаче още е Тук. Слънцето е единственият пример за божественост. Свети на всички и от никого нищо не иска.

52

За Luxferuer

В Индия, има няколко наистина красиви традиции. Една от тях е пишещият да започне текстовете си с възхвала на Учителя. Ето защо е вълнуващо да се сложи в началото песен за Войнството на Майката на Света. Онова войнство от сестри и братя, което не разполага с нападателни оръжия. В лявата си ръка воинът държи щит, а дясната е свободна за милувка. Тази милувка, която наричат благослов. Тези сестри и братя владеят до съвършенство мощта на пасивното мислене, при което в мислимото отсъства и най – беглата сянка-отпечатък от личността на мислещият. Наричат ги Съзерцател, Свидетел,но няма по – прилягащ термин за тях от Пазител, защото Майката на Света е Родител, Вдъхновител и Пазител на Живота. Това е Учителят. Добре е да познаваш лъчите на одобрение в погледа му, и мълниите на възмущение пак там. Присъствието му. Съпричастието в общото дело.
„…Такива песни ще ви пея аз, замлъкне ли прекършен моят глас – друг някой ще запее…”
Така стигаме до друга индийска традиция – тази на приемствеността. Когато настъпи срока и настане време Учителя да си отиде, той предава Учението на онзи от учениците, който стои най-близко за да продължи делото. Заедно с това ученикът приема цялата мощ, подкрепа и задължения на всички преминали през школата на Мъдростта учители. Приема и специфичният термин, служещ за обозначаване на притегателният център на общото дело, и който термин Учителя временно използва вместо име. Така, когато казваме: Шанкара, Хермес или Орфей нямаме предвид една определена персона, една временно обособена капка в океана на живота, така ние назоваваме вълната донесла през съответната епоха, произнесено с нови слова старото Учение. Вълните следват една след друга. Стават по-могъщи. Песента разбулва наново Тайната. За новите времена, на новите хора само песента е нова.
Луксферуер е пълният термин Луцифер, който термин полека-лека се превръща в име. Преминавайки през Луций, Лучио стига до простонародното Лучо. Тази картинка илюстрира всъщност „падението”. Стига Носителят на Светлината да не забравя защо, кому, къде, кога и как донася огъня и, той си остава Луксферуер. Някои капки може и да са го сторили, с което да са изгубили временно и донесеното и термина, но вълната е още на планетата и приижда с нова сила.
Това, което европейците са сторили с Луцифер, елините не са допуснали да стане с Прометей, индусите – с Нарада. Траги-комизма се състои в това, че хората трябва да спасяват Христос. От продължаващата вече две хиляди години гавра с донесеният пламък.

Предисловие

В края на 19 – ти век махатма употреби колосални усилия за да убеди вечно съмняващата се аудитория, че макар и преподавано в различни времена и с различни средства, Учението идва от един и същи източник. Писмените знаци на древните езици имат три значения: звуково, цифрово и музикално. Така свещените текстове могат да бъдат изречени, изчислени и изпети, съответно от оратора, математика и певеца,но въпреки това и тримата ще предадат едно и също нещо. Останалото зависи от силата на слушателите да разбират и търсят същността, без да се впечатляват особено от средствата и формата на нейната изява. Така на света се появяват йога, религиите и хевиметъла. Този труд обаче няма да бъде за йога, религиите и хевиметъла, той ще бъде за тяхното отстраняване от света. Същественият акцент ще бъде поставен върху тезата, че това при никакви обстоятелства не е случайно, а напротив – касае се за преднамерени усилия, характерни за „черният” век, когато иначе единното човечество е разделено на два противоборствуващи вида. Разликата между тези два вида е съществена, и по тази причина не може да бъде ментална. Различията се състоят в нееднаквата степен на морал. Това обаче не е валидно за светлите епохи. Индуси, славяни и ескимоси, както и перманентно подлаганите на геноцид североамерикански индианци още си спомнят с тъга времената, когато на света е имало една Веда, една Йога и една Каста. Когато тези времена се върнат, тогава Човекът отново ще бъде единно същество. Методът се нарича Еволюция. Основният фактор за това не е гръмогласно възпяваният „естествен подбор” , а се именува Взаимопомощ. Никакви приказки за това,че някой или нещо, било то вътре или извън човека, дължи подчинение на нещо или някой, не могат да бъдат приемани. Основният параметър на взаимопомощта е сътрудничеството в общото дело. И както съществата вътре в човека имат едно общо дело – да живеят като едно, в което едно ръката не може без главата, тя без сърцето, то без ръката, така и отвън земеделеца не може без инженера, той без певеца, а певеца без земеделеца. Дали вътре или извън няма никакво значение. Винаги се касае за Общината. Обаче между община и сбирщина има огромна,ама много огромна разлика.Същността,която превръща простият сбор в общност се нарича Идеал. При сбирщината редът е друг. Там за идеал не се говори. Там Истината е забранена,преследвана и наказвана. Там е Лидерът. Там вместо Вяра се преподава всуеверие. Вместо Любов – порно. Да се знае обаче едно: никой, по никакъв начин не може да вмени някому фалшиво упование в бъдещето. Може и да има напразни , но Надежда остава под свещена закрила и поради това е недосегаема .Както и бъдещето. Вътре в сбирщината няма Учител. Има главнокомандуващ. Няма Майстор, а трудът е превърнат в наказание, в залата наместо Певец има пилон с мацки. Там за инакосъзнаващите са определени специални места за изолация с много лирични наименования: лудница, пандиз, концлагер, гробища. Господаря на сбирщината има два вида инструменти: слуги и роби. Естественото състояние на слугите е в поклон. Естественото състояние на роба – на колене. Поклоните винаги са доброволни,колениченето е винаги насила. Слугите имат право на възнаграждение във вид на частични господарски функции. Робът има право на въстание. Лечителят е отдавна отстранен. Ако нещата не вървят добре за Господаря , влизат в употреба войните, защото Насилието е единственото му средство за контрол. Според нуждите те са конвенционални, ядрени или психотронни. Така до 1800г. Света е бил манастир, до 1900г. е бил публичен дом, до 1945г. – казарма, до 1990г. – затвор, до 2000г. – лудница. Сроковете се скъсяват. От тогава насетне той е в последна фаза. Сбирщината се намира в последният си стадий – гробища, а там щастливи са само червеите.
Махатма обаче никога не е престанал да полага усилия,ето така и Общината, и Учението, и Песента за тях ще бъдат явени отново. Амин. Аум Тат Сат Аум.