Tag Archive: Господаря

За поклонниците на смъртта

Гигантското струпване на страдание,невъзможно за компенсиране от пазителите се трансформира в кинетична енергия. Нищо не се губи и майка Земя би била разкъсана на фрагменти, като Фаетон, чиито остатъци и днес кръжат около Слънцето във вид на астероиден пояс. Последвалите ледникови периоди спасили планетата от разпад. Това, и спасяването на петата раса са мерките предприети от Лечителя.
Пред абсолютния монист не стои въпросът за това кое е първично. Той счита живота за свещен независимо от това кога,къде и в какво се проявява. Абсолютния монист познава свещенният кръговрат и размера на циклите в него. Познава и седемте стихии. И знае,че щом има кръговрат на водата значи има и такъв на онези стихии към които се числи съзнанието. Така по необходимост всяко движение започва от абсолютната отправна точка като център на равновесие и приключва пак там,в лая центъра.
В сбирщината,по волята на господаря всичко е наопаки,поради простата причина,че масата народ вече няма съзнание за цялото, а за шефа това нещо е невъзможно бъдеще. В храма и академията се шири господарската подлога,чиято единствена задачка е да възпява разделението. Единната наука е разделена на безброй сектори без никаква връзка помежду им. Синтеза на тези сектори се счита за велико престъпление. Във ”философските” факултети нагло се преподава дуализъм в безброй варианти или ограничен монизъм, което е същото. И това не е от вчера. Негово благоговейнство попа , отсреща, в черковата, джамията или будистката ступа баламосва верующите, че божественото и човека са нещо отделно, че само”… този бог е велик, който прави чудеса”и че нирвана е унищожение. За прераждане дума не може да става,освен в уродливите му варианти. Подробностите зависят от географското и етническо разположение на подработваните пасоми. Така елементариите обитаващи сбирщината било вярващи или не в безсмъртието си остават с убеждението, че живота винаги и задължително приключва в Нищото. Вярно, че може, ама само може и да има изключение от това правило, но това e запазена за неведомите пътища на господаря зона…
Така на мястото на будизма преподаван от Гаутама и Дже Дзонкапа, след насилственото отстраняване на Таши ламите, идват Джайна и Тантра със своите корифеии. Цар Ашока и Далай обаче нямат възможността да се докопат до оригиналните текстове на наследените или придобити и съхранени с неимоверни усилия трудове на оригиналното учение за единството на Вселена, Божество и Човек. Пък после тайничко се радват,че от Йешуа няма ни ред…От Заратустра, Мойсей и Мохамед са си запазили по един косъм от свещенните им бради. Адвайта Веданта и Шанкара са заменени от Бхактиведанта бук тръст.
Разни тaмплиери, розенкройцери, както и ръкомахащите срещу светилото издънки на Бейнса Дуно без капчица свян се кичат с тленните останки на изтребените от предшествениците им общиари, наречени от народа богомили. Както и да е. Господаря и слугите му превземат само името. Същността остава за този, комуто е жизнено потребна.
А за нещастниците в сбирщината Унищожението във вид на Смърт е единственото възможно бъдеще.

За тактиката

Стратегията изисква желязна дисциплина. ”Не питай какво може Господаря да ти даде,питай какво можеш ти да дадеш на Господаря. ”Пък най-добре е само да се взема от негово име. Така си взеха Гаутама, взеха си Иисус, взеха и Боян Мага. Взимат когото си поискат. Взимат обаче само името, същността, понеже е истинска бива унищожавана. Тъпанари! Как става това? Много просто. Носителят постоянно бива изгарян на клада, посичан и продаван в робство. Думите му са внимателно филтрирани, преиначени и зададени с безлимитен лиценз в устата на оторизираният господарски глашатай. Било той Негово Светейшество, Другарят или Независимата Медия. При това положение всяка съпротива е излишна, ако въобще ти дойде на ума подобно нещо.На превърнатото в стадо население се преподава преклонение към Авторитета. Няма значение дали това би било Бога, Царя или Отечеството, важното е да си по-нисък и от тревата и да не говориш, когато не те питат. Въпреки, че секретните институти работят с пълна пара в „училищата” продължава да се наливат в главите на изтормозените дечица фалшиви Биология, История и Физика. Нещастници! В Индия ги наричат Адживика – бездушевниците. В своята велика дивотия си мислят, че като убият Носителя, погаврят се със Словото и заличат делото му, Господарят ще пребъде, а те вечно ще се въргалят до дясната му нога.
Така Атлантида е „легенда” а извършените в последните и дни идиотщини – мит. Историята, изпразнена от съдържание неотменно е превърната в летопис на царуванията на Негово Величество и хронология на водените по волята му войни. Тълкувайки престъпно заключенията на Ембриологията твърдят, че човекът произхожда от маймуната, или според нагласата на субекта на индоктриниране – От Бога, базирайки се на превърнатите в догма измишльотини на Евангелистите на безкрайното число вероизповедания. За да не им се налага да говорят за единната и абсолютна отправна точка – Душата на Света, във физическите факултети се обяснява стриктно и научно аргументирано с математически формули, че няма такава. Ако някой отворко се реши да свърже Физика и Психология и докаже някак си обратното, се намесва Дядо Поп с неизменната си препратка към добрият старец на небето. Ако глупакът продължава да упорства, наистина се озовава там.

За Господаря

Първото нещо, което сме длъжни да упоменем е това, че ние не считаме злото и страданието, което неизменно го придружава за задължителни. Истината е абсолютна защото винаги е Била. Тя никога не възниквала и поради тази причина никога няма да изчезне. Нея я Има перманентно. За това в Индия казват, че Парабрахмана е вечно Нов или Нова. Ниргуна. Всъщност се употребява среден род. То. В традицията на недуалната Веданта за главен движещ фактор на битието се счита борбата с невежеството. И си е така. Не може да разполагаш с божествената искра на Разбирането, да имаш за сътрудник мисловен орган, и дори да не правиш и най-леките усилия тази искра да се превърне в мълния. На познанието. За Цялото. За Истината. Идеалът. Притегателната им сила се счита за естествено присъща. Във всеки аспект на вече проявеният космос и с това в повиканите за битие същества са в наличност трите качества на коренната Материя. И само там, където преобладава качеството Инертност има намален стремеж към познание . Намален, но не за винаги. По-скоро колебаещ се и с това указващ своята неабсолютност. Песента за борбата с невежеството е вдъхновенна и много рядко, извънредно рядко е придружена с кръв, пот и сълзи.
Ама не и в нашият свят.
Сега е моментът да бъдат опровергани отново двете смехотворни твърдения, а именно:

  • човекът произхожда от маймуната.
  • човекът произхожда от бога.

Тинтири – минтири. Човешката душа е съизмерима с Вселената. За това славянина казва Чело зад което стои Вечността. Человек. Душата е космическа, Тя няма раса, пол, вероизповедание и още по-малко – националност. Няма и произход защото никога не е възниквала, нещо повече: нея винаги я е Имало. Така човекът е безсмъртен по право, а не по волята на Нечий престъпен каприз. Атрибутите и във вид на разум, ум и емоции са били на лице, но латентни в процеса на инволюция. Цялата езотерична доктрина за човека се намира синтезирана в приказката за „Неродена мома”. Именно атрибутите подлежат на еволюция. Обаче не съществува самозапалване. Така, когато по-младите елементи на човешките същества били достатъчно развити на хората бил предаден пламъкът на разбирането. Историята на този велик процес може да бъде прочетена в легендите на народите. И както обикновено Огненосецът е колективен. Има разлика между Единство и Единственост. Трудно е да са разбере само,че единството не изключва единствеността. Аз и Ние.
Огънят на разбирането е донесен от различни по могъщество същества. Пък и хората, както и сега били различно готови. Едни станали Пламъци, други – Искри, трети погасвали. Последните в процеса на оскотяване на първо време извикали за живот маймуните а в последните дни на Атлантида – боговете. Където има огън има дим. За съжаление има и пепел. И сгур. В сърцата на хората на огъня има пламъци. Сърцата на тези от сгурта са празни. Така днес има много безсърдечни,но надарени с велик интелект двуноги. Те за няколко хиляди години превръщат множеството богове в Единствения, Демиурга, Промислителя, Твореца на всичко живо и неживо. Бога. Днес някои му се кланят в християнски, други в мюслюмански, трети – в будистки храмове. Някои се кланят на Бога, други на Царя, трети на Президента. Някои струват поклони на банковият трезор. Кланят се на Господаря си. А Toй стои по-ниско от тях. Обаче най-важен е отговорът на въпроса: защо са всичките тези галимации. Много просто. Целта е: един Ум във всички възможни тела. Неговият Ум. Там друго няма. И така улиците са кръстосвани от рояци незнаещи защо живеят зомбита. Носителя на Огъня обаче още е Тук. Слънцето е единственият пример за божественост. Свети на всички и от никого нищо не иска.

52