Първото нещо, което сме длъжни да упоменем е това, че ние не считаме злото и страданието, което неизменно го придружава за задължителни. Истината е абсолютна защото винаги е Била. Тя никога не възниквала и поради тази причина никога няма да изчезне. Нея я Има перманентно. За това в Индия казват, че Парабрахмана е вечно Нов или Нова. Ниргуна. Всъщност се употребява среден род. То. В традицията на недуалната Веданта за главен движещ фактор на битието се счита борбата с невежеството. И си е така. Не може да разполагаш с божествената искра на Разбирането, да имаш за сътрудник мисловен орган, и дори да не правиш и най-леките усилия тази искра да се превърне в мълния. На познанието. За Цялото. За Истината. Идеалът. Притегателната им сила се счита за естествено присъща. Във всеки аспект на вече проявеният космос и с това в повиканите за битие същества са в наличност трите качества на коренната Материя. И само там, където преобладава качеството Инертност има намален стремеж към познание . Намален, но не за винаги. По-скоро колебаещ се и с това указващ своята неабсолютност. Песента за борбата с невежеството е вдъхновенна и много рядко, извънредно рядко е придружена с кръв, пот и сълзи.
Ама не и в нашият свят.
Сега е моментът да бъдат опровергани отново двете смехотворни твърдения, а именно:
- човекът произхожда от маймуната.
- човекът произхожда от бога.
Тинтири – минтири. Човешката душа е съизмерима с Вселената. За това славянина казва Чело зад което стои Вечността. Человек. Душата е космическа, Тя няма раса, пол, вероизповедание и още по-малко – националност. Няма и произход защото никога не е възниквала, нещо повече: нея винаги я е Имало. Така човекът е безсмъртен по право, а не по волята на Нечий престъпен каприз. Атрибутите и във вид на разум, ум и емоции са били на лице, но латентни в процеса на инволюция. Цялата езотерична доктрина за човека се намира синтезирана в приказката за „Неродена мома”. Именно атрибутите подлежат на еволюция. Обаче не съществува самозапалване. Така, когато по-младите елементи на човешките същества били достатъчно развити на хората бил предаден пламъкът на разбирането. Историята на този велик процес може да бъде прочетена в легендите на народите. И както обикновено Огненосецът е колективен. Има разлика между Единство и Единственост. Трудно е да са разбере само,че единството не изключва единствеността. Аз и Ние.
Огънят на разбирането е донесен от различни по могъщество същества. Пък и хората, както и сега били различно готови. Едни станали Пламъци, други – Искри, трети погасвали. Последните в процеса на оскотяване на първо време извикали за живот маймуните а в последните дни на Атлантида – боговете. Където има огън има дим. За съжаление има и пепел. И сгур. В сърцата на хората на огъня има пламъци. Сърцата на тези от сгурта са празни. Така днес има много безсърдечни,но надарени с велик интелект двуноги. Те за няколко хиляди години превръщат множеството богове в Единствения, Демиурга, Промислителя, Твореца на всичко живо и неживо. Бога. Днес някои му се кланят в християнски, други в мюслюмански, трети – в будистки храмове. Някои се кланят на Бога, други на Царя, трети на Президента. Някои струват поклони на банковият трезор. Кланят се на Господаря си. А Toй стои по-ниско от тях. Обаче най-важен е отговорът на въпроса: защо са всичките тези галимации. Много просто. Целта е: един Ум във всички възможни тела. Неговият Ум. Там друго няма. И така улиците са кръстосвани от рояци незнаещи защо живеят зомбита. Носителя на Огъня обаче още е Тук. Слънцето е единственият пример за божественост. Свети на всички и от никого нищо не иска.
