Стратегията изисква желязна дисциплина. ”Не питай какво може Господаря да ти даде,питай какво можеш ти да дадеш на Господаря. ”Пък най-добре е само да се взема от негово име. Така си взеха Гаутама, взеха си Иисус, взеха и Боян Мага. Взимат когото си поискат. Взимат обаче само името, същността, понеже е истинска бива унищожавана. Тъпанари! Как става това? Много просто. Носителят постоянно бива изгарян на клада, посичан и продаван в робство. Думите му са внимателно филтрирани, преиначени и зададени с безлимитен лиценз в устата на оторизираният господарски глашатай. Било той Негово Светейшество, Другарят или Независимата Медия. При това положение всяка съпротива е излишна, ако въобще ти дойде на ума подобно нещо.На превърнатото в стадо население се преподава преклонение към Авторитета. Няма значение дали това би било Бога, Царя или Отечеството, важното е да си по-нисък и от тревата и да не говориш, когато не те питат. Въпреки, че секретните институти работят с пълна пара в „училищата” продължава да се наливат в главите на изтормозените дечица фалшиви Биология, История и Физика. Нещастници! В Индия ги наричат Адживика – бездушевниците. В своята велика дивотия си мислят, че като убият Носителя, погаврят се със Словото и заличат делото му, Господарят ще пребъде, а те вечно ще се въргалят до дясната му нога.
Така Атлантида е „легенда” а извършените в последните и дни идиотщини – мит. Историята, изпразнена от съдържание неотменно е превърната в летопис на царуванията на Негово Величество и хронология на водените по волята му войни. Тълкувайки престъпно заключенията на Ембриологията твърдят, че човекът произхожда от маймуната, или според нагласата на субекта на индоктриниране – От Бога, базирайки се на превърнатите в догма измишльотини на Евангелистите на безкрайното число вероизповедания. За да не им се налага да говорят за единната и абсолютна отправна точка – Душата на Света, във физическите факултети се обяснява стриктно и научно аргументирано с математически формули, че няма такава. Ако някой отворко се реши да свърже Физика и Психология и докаже някак си обратното, се намесва Дядо Поп с неизменната си препратка към добрият старец на небето. Ако глупакът продължава да упорства, наистина се озовава там.
Tag Archive: Индия
За тактиката
Posted in Всичко в Едно Tags:Адживика , бездушевниците , Боян Мага , Гаутама , Господаря , Душата на Света , Дядо Поп , Иисус , Индия , Негово Светейшество , Независимата Медия , Носителят , училищата , Христос
За Господаря
Posted in Всичко в Едно Tags:божественост , Вечността , Вселената , Господаря , Демиурга , Душата , Единственост , Единство , Идеалът , Индия , Искри , Истината , кръв , невежеството , Неродена мома , Ниргуна , Носителя на Огъня , Парабрахмана , Песента за борбата , Пламъци , пот , Промислителя , сълзи , Твореца , Ум , Человек
Първото нещо, което сме длъжни да упоменем е това, че ние не считаме злото и страданието, което неизменно го придружава за задължителни. Истината е абсолютна защото винаги е Била. Тя никога не възниквала и поради тази причина никога няма да изчезне. Нея я Има перманентно. За това в Индия казват, че Парабрахмана е вечно Нов или Нова. Ниргуна. Всъщност се употребява среден род. То. В традицията на недуалната Веданта за главен движещ фактор на битието се счита борбата с невежеството. И си е така. Не може да разполагаш с божествената искра на Разбирането, да имаш за сътрудник мисловен орган, и дори да не правиш и най-леките усилия тази искра да се превърне в мълния. На познанието. За Цялото. За Истината. Идеалът. Притегателната им сила се счита за естествено присъща. Във всеки аспект на вече проявеният космос и с това в повиканите за битие същества са в наличност трите качества на коренната Материя. И само там, където преобладава качеството Инертност има намален стремеж към познание . Намален, но не за винаги. По-скоро колебаещ се и с това указващ своята неабсолютност. Песента за борбата с невежеството е вдъхновенна и много рядко, извънредно рядко е придружена с кръв, пот и сълзи.
Ама не и в нашият свят.
Сега е моментът да бъдат опровергани отново двете смехотворни твърдения, а именно:
- човекът произхожда от маймуната.
- човекът произхожда от бога.
Тинтири – минтири. Човешката душа е съизмерима с Вселената. За това славянина казва Чело зад което стои Вечността. Человек. Душата е космическа, Тя няма раса, пол, вероизповедание и още по-малко – националност. Няма и произход защото никога не е възниквала, нещо повече: нея винаги я е Имало. Така човекът е безсмъртен по право, а не по волята на Нечий престъпен каприз. Атрибутите и във вид на разум, ум и емоции са били на лице, но латентни в процеса на инволюция. Цялата езотерична доктрина за човека се намира синтезирана в приказката за „Неродена мома”. Именно атрибутите подлежат на еволюция. Обаче не съществува самозапалване. Така, когато по-младите елементи на човешките същества били достатъчно развити на хората бил предаден пламъкът на разбирането. Историята на този велик процес може да бъде прочетена в легендите на народите. И както обикновено Огненосецът е колективен. Има разлика между Единство и Единственост. Трудно е да са разбере само,че единството не изключва единствеността. Аз и Ние.
Огънят на разбирането е донесен от различни по могъщество същества. Пък и хората, както и сега били различно готови. Едни станали Пламъци, други – Искри, трети погасвали. Последните в процеса на оскотяване на първо време извикали за живот маймуните а в последните дни на Атлантида – боговете. Където има огън има дим. За съжаление има и пепел. И сгур. В сърцата на хората на огъня има пламъци. Сърцата на тези от сгурта са празни. Така днес има много безсърдечни,но надарени с велик интелект двуноги. Те за няколко хиляди години превръщат множеството богове в Единствения, Демиурга, Промислителя, Твореца на всичко живо и неживо. Бога. Днес някои му се кланят в християнски, други в мюслюмански, трети – в будистки храмове. Някои се кланят на Бога, други на Царя, трети на Президента. Някои струват поклони на банковият трезор. Кланят се на Господаря си. А Toй стои по-ниско от тях. Обаче най-важен е отговорът на въпроса: защо са всичките тези галимации. Много просто. Целта е: един Ум във всички възможни тела. Неговият Ум. Там друго няма. И така улиците са кръстосвани от рояци незнаещи защо живеят зомбита. Носителя на Огъня обаче още е Тук. Слънцето е единственият пример за божественост. Свети на всички и от никого нищо не иска.
За Luxferuer
Posted in Всичко в Едно Tags:Вдъхновител и Пазител на Живот , Войнството , донесеният пламък , европейците , Индия , индусите , Луксферуер , Луцифер , Лучо , Майката на Света , Мъдростта , падението , Пазител , Песента , Прометей , Родител , Учителя , Хермес или Орфей , Христос , Шанкара
В Индия, има няколко наистина красиви традиции. Една от тях е пишещият да започне текстовете си с възхвала на Учителя. Ето защо е вълнуващо да се сложи в началото песен за Войнството на Майката на Света. Онова войнство от сестри и братя, което не разполага с нападателни оръжия. В лявата си ръка воинът държи щит, а дясната е свободна за милувка. Тази милувка, която наричат благослов. Тези сестри и братя владеят до съвършенство мощта на пасивното мислене, при което в мислимото отсъства и най – беглата сянка-отпечатък от личността на мислещият. Наричат ги Съзерцател, Свидетел,но няма по – прилягащ термин за тях от Пазител, защото Майката на Света е Родител, Вдъхновител и Пазител на Живота. Това е Учителят. Добре е да познаваш лъчите на одобрение в погледа му, и мълниите на възмущение пак там. Присъствието му. Съпричастието в общото дело.
„…Такива песни ще ви пея аз, замлъкне ли прекършен моят глас – друг някой ще запее…”
Така стигаме до друга индийска традиция – тази на приемствеността. Когато настъпи срока и настане време Учителя да си отиде, той предава Учението на онзи от учениците, който стои най-близко за да продължи делото. Заедно с това ученикът приема цялата мощ, подкрепа и задължения на всички преминали през школата на Мъдростта учители. Приема и специфичният термин, служещ за обозначаване на притегателният център на общото дело, и който термин Учителя временно използва вместо име. Така, когато казваме: Шанкара, Хермес или Орфей нямаме предвид една определена персона, една временно обособена капка в океана на живота, така ние назоваваме вълната донесла през съответната епоха, произнесено с нови слова старото Учение. Вълните следват една след друга. Стават по-могъщи. Песента разбулва наново Тайната. За новите времена, на новите хора само песента е нова.
Луксферуер е пълният термин Луцифер, който термин полека-лека се превръща в име. Преминавайки през Луций, Лучио стига до простонародното Лучо. Тази картинка илюстрира всъщност „падението”. Стига Носителят на Светлината да не забравя защо, кому, къде, кога и как донася огъня и, той си остава Луксферуер. Някои капки може и да са го сторили, с което да са изгубили временно и донесеното и термина, но вълната е още на планетата и приижда с нова сила.
Това, което европейците са сторили с Луцифер, елините не са допуснали да стане с Прометей, индусите – с Нарада. Траги-комизма се състои в това, че хората трябва да спасяват Христос. От продължаващата вече две хиляди години гавра с донесеният пламък.
