Tag Archive: индусите

В Индия, има няколко наистина красиви традиции. Една от тях е пишещият да започне текстовете си с възхвала на Учителя. Ето защо е вълнуващо да се сложи в началото песен за Войнството на Майката на Света. Онова войнство от сестри и братя, което не разполага с нападателни оръжия. В лявата си ръка воинът държи щит, а дясната е свободна за милувка. Тази милувка, която наричат благослов. Тези сестри и братя владеят до съвършенство мощта на пасивното мислене, при което в мислимото отсъства и най – беглата сянка-отпечатък от личността на мислещият. Наричат ги Съзерцател, Свидетел,но няма по – прилягащ термин за тях от Пазител, защото Майката на Света е Родител, Вдъхновител и Пазител на Живота. Това е Учителят. Добре е да познаваш лъчите на одобрение в погледа му, и мълниите на възмущение пак там. Присъствието му. Съпричастието в общото дело.
„…Такива песни ще ви пея аз, замлъкне ли прекършен моят глас – друг някой ще запее…”
Така стигаме до друга индийска традиция – тази на приемствеността. Когато настъпи срока и настане време Учителя да си отиде, той предава Учението на онзи от учениците, който стои най-близко за да продължи делото. Заедно с това ученикът приема цялата мощ, подкрепа и задължения на всички преминали през школата на Мъдростта учители. Приема и специфичният термин, служещ за обозначаване на притегателният център на общото дело, и който термин Учителя временно използва вместо име. Така, когато казваме: Шанкара, Хермес или Орфей нямаме предвид една определена персона, една временно обособена капка в океана на живота, така ние назоваваме вълната донесла през съответната епоха, произнесено с нови слова старото Учение. Вълните следват една след друга. Стават по-могъщи. Песента разбулва наново Тайната. За новите времена, на новите хора само песента е нова.
Луксферуер е пълният термин Луцифер, който термин полека-лека се превръща в име. Преминавайки през Луций, Лучио стига до простонародното Лучо. Тази картинка илюстрира всъщност „падението”. Стига Носителят на Светлината да не забравя защо, кому, къде, кога и как донася огъня и, той си остава Луксферуер. Някои капки може и да са го сторили, с което да са изгубили временно и донесеното и термина, но вълната е още на планетата и приижда с нова сила.
Това, което европейците са сторили с Луцифер, елините не са допуснали да стане с Прометей, индусите – с Нарада. Траги-комизма се състои в това, че хората трябва да спасяват Христос. От продължаващата вече две хиляди години гавра с донесеният пламък.