В Индия, има няколко наистина красиви традиции. Една от тях е пишещият да започне текстовете си с възхвала на Учителя. Ето защо е вълнуващо да се сложи в началото песен за Войнството на Майката на Света. Онова войнство от сестри и братя, което не разполага с нападателни оръжия. В лявата си ръка воинът държи щит, а дясната е свободна за милувка. Тази милувка, която наричат благослов. Тези сестри и братя владеят до съвършенство мощта на пасивното мислене, при което в мислимото отсъства и най – беглата сянка-отпечатък от личността на мислещият. Наричат ги Съзерцател, Свидетел,но няма по – прилягащ термин за тях от Пазител, защото Майката на Света е Родител, Вдъхновител и Пазител на Живота. Това е Учителят. Добре е да познаваш лъчите на одобрение в погледа му, и мълниите на възмущение пак там. Присъствието му. Съпричастието в общото дело.
„…Такива песни ще ви пея аз, замлъкне ли прекършен моят глас – друг някой ще запее…”
Така стигаме до друга индийска традиция – тази на приемствеността. Когато настъпи срока и настане време Учителя да си отиде, той предава Учението на онзи от учениците, който стои най-близко за да продължи делото. Заедно с това ученикът приема цялата мощ, подкрепа и задължения на всички преминали през школата на Мъдростта учители. Приема и специфичният термин, служещ за обозначаване на притегателният център на общото дело, и който термин Учителя временно използва вместо име. Така, когато казваме: Шанкара, Хермес или Орфей нямаме предвид една определена персона, една временно обособена капка в океана на живота, така ние назоваваме вълната донесла през съответната епоха, произнесено с нови слова старото Учение. Вълните следват една след друга. Стават по-могъщи. Песента разбулва наново Тайната. За новите времена, на новите хора само песента е нова.
Луксферуер е пълният термин Луцифер, който термин полека-лека се превръща в име. Преминавайки през Луций, Лучио стига до простонародното Лучо. Тази картинка илюстрира всъщност „падението”. Стига Носителят на Светлината да не забравя защо, кому, къде, кога и как донася огъня и, той си остава Луксферуер. Някои капки може и да са го сторили, с което да са изгубили временно и донесеното и термина, но вълната е още на планетата и приижда с нова сила.
Това, което европейците са сторили с Луцифер, елините не са допуснали да стане с Прометей, индусите – с Нарада. Траги-комизма се състои в това, че хората трябва да спасяват Христос. От продължаващата вече две хиляди години гавра с донесеният пламък.
Tag Archive: Песента
За Luxferuer
Posted in Всичко в Едно Tags:Вдъхновител и Пазител на Живот , Войнството , донесеният пламък , европейците , Индия , индусите , Луксферуер , Луцифер , Лучо , Майката на Света , Мъдростта , падението , Пазител , Песента , Прометей , Родител , Учителя , Хермес или Орфей , Христос , Шанкара
Предисловие
Posted in Всичко в Едно Tags:„черният” век , Аум Тат Сат Аум , бъдещето , Веда , Вяра , ескимоси , естествен подбор , Индуси , Йога , Каста , Любов , Майстор , Махатма , Надежда , Общината , Певец , Песента , Предисловие , Сбирщината , славяни , упование в бъдещето , Учението , Учител
В края на 19 – ти век махатма употреби колосални усилия за да убеди вечно съмняващата се аудитория, че макар и преподавано в различни времена и с различни средства, Учението идва от един и същи източник. Писмените знаци на древните езици имат три значения: звуково, цифрово и музикално. Така свещените текстове могат да бъдат изречени, изчислени и изпети, съответно от оратора, математика и певеца,но въпреки това и тримата ще предадат едно и също нещо. Останалото зависи от силата на слушателите да разбират и търсят същността, без да се впечатляват особено от средствата и формата на нейната изява. Така на света се появяват йога, религиите и хевиметъла. Този труд обаче няма да бъде за йога, религиите и хевиметъла, той ще бъде за тяхното отстраняване от света. Същественият акцент ще бъде поставен върху тезата, че това при никакви обстоятелства не е случайно, а напротив – касае се за преднамерени усилия, характерни за „черният” век, когато иначе единното човечество е разделено на два противоборствуващи вида. Разликата между тези два вида е съществена, и по тази причина не може да бъде ментална. Различията се състоят в нееднаквата степен на морал. Това обаче не е валидно за светлите епохи. Индуси, славяни и ескимоси, както и перманентно подлаганите на геноцид североамерикански индианци още си спомнят с тъга времената, когато на света е имало една Веда, една Йога и една Каста. Когато тези времена се върнат, тогава Човекът отново ще бъде единно същество. Методът се нарича Еволюция. Основният фактор за това не е гръмогласно възпяваният „естествен подбор” , а се именува Взаимопомощ. Никакви приказки за това,че някой или нещо, било то вътре или извън човека, дължи подчинение на нещо или някой, не могат да бъдат приемани. Основният параметър на взаимопомощта е сътрудничеството в общото дело. И както съществата вътре в човека имат едно общо дело – да живеят като едно, в което едно ръката не може без главата, тя без сърцето, то без ръката, така и отвън земеделеца не може без инженера, той без певеца, а певеца без земеделеца. Дали вътре или извън няма никакво значение. Винаги се касае за Общината. Обаче между община и сбирщина има огромна,ама много огромна разлика.Същността,която превръща простият сбор в общност се нарича Идеал. При сбирщината редът е друг. Там за идеал не се говори. Там Истината е забранена,преследвана и наказвана. Там е Лидерът. Там вместо Вяра се преподава всуеверие. Вместо Любов – порно. Да се знае обаче едно: никой, по никакъв начин не може да вмени някому фалшиво упование в бъдещето. Може и да има напразни , но Надежда остава под свещена закрила и поради това е недосегаема .Както и бъдещето. Вътре в сбирщината няма Учител. Има главнокомандуващ. Няма Майстор, а трудът е превърнат в наказание, в залата наместо Певец има пилон с мацки. Там за инакосъзнаващите са определени специални места за изолация с много лирични наименования: лудница, пандиз, концлагер, гробища. Господаря на сбирщината има два вида инструменти: слуги и роби. Естественото състояние на слугите е в поклон. Естественото състояние на роба – на колене. Поклоните винаги са доброволни,колениченето е винаги насила. Слугите имат право на възнаграждение във вид на частични господарски функции. Робът има право на въстание. Лечителят е отдавна отстранен. Ако нещата не вървят добре за Господаря , влизат в употреба войните, защото Насилието е единственото му средство за контрол. Според нуждите те са конвенционални, ядрени или психотронни. Така до 1800г. Света е бил манастир, до 1900г. е бил публичен дом, до 1945г. – казарма, до 1990г. – затвор, до 2000г. – лудница. Сроковете се скъсяват. От тогава насетне той е в последна фаза. Сбирщината се намира в последният си стадий – гробища, а там щастливи са само червеите.
Махатма обаче никога не е престанал да полага усилия,ето така и Общината, и Учението, и Песента за тях ще бъдат явени отново. Амин. Аум Тат Сат Аум.