Tag Archive: Посейдон

Истинската История е история на битката с деструктивните сили. Няма да говорим за времената, когато вследствие от тази битка се раждат нови светове, а за другата, която не би трябвало да се състои, тази за хуманизъм. Руският мъдрец, махатма Толстой говори за хипнотичният импулс на който е подложено населението на Земята. Говори за нещастията стоварили се върху хората вследствие от това. Махатма обаче не казва защо се е стигнало до там. Не споменава и факта, че стремежът за равновесие регистриран от Нютон в класическата физика е валиден навсякъде, включително и в областта на масовата психология. По тази причина на този хипнотичен импулс има обратен и пропорционален по сила противоудар. Хипнотичният импулс е неестествено т.е. неприродосъобразно продължение на стремежа за към оживотворяване и на най-мрачните ъгълчета на света. Изразява се в непрекъснато увеличаващ се егоцентризъм,продължаващ няколко десетки милиона години. В детските години на човечеството довежда до излишни кръстоски с животинският свят, вследствие на което без време са доведени за живот същества, чиито наследници са днешните „низши”маймуни. Това хората са сторили несъзнателно и отговорността им е минимална. Не така стои въпросът с човекоподобните. Те са резултат от умишлени и престъпни по отношение на Природата селекции за добиване на неразумни и лишени от естествени мисловни импулси, способни само на най-елементарни комуникации бачкатори с които да бъдат напълнени фабриките, плантациите и казармите по времето на „разцвета”на Атлантида. Ама доброволно никой дълго не може да бъде държан в робство. Животните също изискват човешко отношение. Непрекъснатото нарушаване на естественият ред от тези с погасващите искри довежда до изгубване на моралният облик присъщ на живите същества. Технически това се изразява в непрекъснато изтъняване на нишката между разума, който Разбира и ума, който Знае. Тази нишка на изток я наричат Антахкарана. Когато тя залинее и повехне, лишеният от свeтлината на душата провеждана от нея ум вече не страда от никакви скрупули по отношение на своя манталитет. Той е велик. Той е господар. Той е уникален. Тази болест по-късно придобива всички характерни за една пандемия черти. За да се предотврати тоталното израждане пламъците идват отново при всички. Приемането обаче е доброволно. Робите, осъзнали своята самостойност провеждат редица бунтове, подкрепени от онези, които са съхранили способността за съпричастие. Тогава разположеният в храма на Посейдон кристал бива употребен като оръжие.